Празната душа не може да бъде запълнена с нищо
Ако не можете да скъсате веригите си, плюйте ги, до момента в който ръждясат.
... Празната душа не може да бъде запълнена с нищо. Пустотата на духа е вещество, което ни е непознато.
Гнилият човек не усеща личната си миризма.
Човек, който е имал всичко, а по-късно е изгубил всичко, още четиридесет години се усеща по този начин, като че ли има всичко. А човек, който е бил бедняк, а по-късно е забогатял, още четиридесет години се усеща по този начин, като че ли е бедняк.
Завистта е черна превръзка на очите на разсъдъка.
Човек има още една опция да бъде благополучен – това е способността да се радва на непознатото благополучие. Но възрастните рядко резервират това умеене.
Завидял му- това значи, че е признал неговото предимство в нещо.
Има моменти, когато хората бъркат груповата смрад с единение на духа.
Човек би трябвало да бъде заслужен, това е осъществимо при всевъзможни условия, при всяка власт. Порядъчността не допуска героизъм; допуска безучастие в измама.
Дадено е на човек да стане главорез, както е обещано и да не стане. В последна сметка изборът е наш.
… душа, направила изменничество, възприема всяка изненада като начало на отмъщение.
Колкото по-глупав е човек, толкоз по-дълго приказва по телефона: неизтощимост на изчезналата информация.
Простотата е абсолютно разследване от съзнанието за вътрешна пълноценност.
Културата не е броят на прочетените книги, а броят на разбраните книги.
Всички поправят развалени тв приемници, само че никой не поправя глави, развалени от тв приемници.
Ако кажем, че нямаме избор, това значи, че изборът към този момент е изработен. Да, приказваме и за това, че няма избор, тъй като сме усетили потисничеството на виновността за избора, който сме създали. Ако в действителност нямаше избор, нямаше да почувстваме потисничеството на виновността …
Всеки може да се спъне. После всичко зависи от него. Или има волята да се изправи, или се любува на това попречване.
Докато си играем със злото, това към момента не е напълно зло, подсказва ни глупавият ни разум, само че в действителност към този момент е свършено зло, тъй като, играейки си със злото, сме изгубили святото омерзение, с което ни е дарила природата. Ето за какво на предателите постоянно се заплаща авансово и постоянно се заплаща толкоз срамно малко!
Ако не можете да си скъсате веригите, плюйте ги, до момента в който ръждясат.
Мъдростта е разум, пропит със съвест.
Истинският мъж е мъдрост, храброст, състрадание. Истинската жена е жена, поради която мъжът се стреми да бъде умен, самоуверен, доброжелателен.
За страдание смелостта прекомерно постоянно е резултат от възприятие за обезценяване на живота, до момента в който малодушието постоянно е резултат от подправено пресилване на неговата стойност.
Не прекалявайте с думата „ победа “ … Бих я заменил с думата „ превъзмогване “. В думата „ победа “ слушам триумфалното тракане на простаците.
Ако мъдростта е безсилна да прави положително, тя прави единственото, което може – удължава пътя на злото.
Скромността би трябвало да бъде смирена. Скромността, прекомерно очевадна, е вдлъбната надменност.
Парадоксът на възпитанието е, че тъкмо тези, които не се нуждаят от образование, се поддават добре на образование.
Фазил Искандер
